Георги Дюлгеров: В новия ми филм няма нито една жена
Предупреждавам, във кино лентата няма нито една жена! Думите са на Георги Дюлгеров по мотив най-новия му филм " Записки по едно изменничество “, чиято премиера бе в границите на 27-ия " София филм фест “.
" Казвам това, тъй като има едно банално чувство във всеки филм да се върти някаква любовна конспирация. В " Записките “ няма такова нещо. Аз съм доста съзнателен обожател на Захарий Стоянов. Като изключим сценката с децата, всичко останало е по творбата “, споделя режисьорът пред Българска телеграфна агенция.
" Мисля, че затихна залата, което е добър знак. Който има интерес към диалектичния взор, към историята – да заповяда. Който желае да види нихилистичната страна, няма да я откри в този филм “, добавя той. " Навремето, когато върших исторически филми, бях в също един неособено неласкав подтекст. Ако един филм има качествата, той си тежи на мястото “, добавя Дюлгеров.
" Записки по едно изменничество “ е 94-минутен исторически роман, който извежда на напред във времето историята за измяната и гибелта на Георги Бенковски (в ролята е Пламен Димов) и срещата на Захари Стоянов (Иван Николов) с дядо Вълю (Ивайло Христов) 10 години по-късно. Филмът слага тематиките за прошката, паметта и свободния дух.
Режисьорът за актьорите
" Много одобрявам актьорите и за тях мога да приказвам не малко, а доста. И Пламен, и Иван, се оправиха на 100 % с функциите си. За Пламен беше безумно сложна задача да играе историческа персона, за която са основани към този момент митологеми. Но той съумя да мине от парадната, диктаторската същина на индивида към неговата човешка същина. Има я тази чупка, и той я направи превъзходно “, разказва Георги Дюлгеров.
По думите му Иван Николов е трябвало да се бори с друга митологема. " Защото, кой знае за какво, когато са заприказва за Захарий Стоянов, всички споделят: " Аааа, циганчето Джендо, овчарчето от Медлен “. Хора, той е написал " Записки по българските въстания “. Вълшебна книга! Освен това, той е ръководител на Народното събрание. Това е един, явно, естествено образован човек с голям капацитет “, разяснява Георги Дюлгеров.
Актьорите за режисьора
Пламен Димов споделя: " Тръгнат съм от думите на Георги Дюлгеров, дори ме тормозят малко. От работата с него разбрах, че имам да науча доста неща. Въпреки несъмнено свършената работа, постоянно има накъде да се търси и да се развива. Винаги би трябвало да има една самокритичност, която да ни движи напред “.
Димов за първи път играе българска историческа персона. " За облика на Бенковски предизвикването беше да не стане прекомерно и неистинско. Като черти от характера, той е разказан като по-дързък със словото човек, по-груб в речта си “, добавя артистът от трупата на Народния спектакъл.
" Преди няколко издания на " София филм фест “ гледах предпоследния филм на Дюлгеров – " Буферна зона “. Спомням си по какъв начин той показа екипа в края на кино лентата и си споделих: " Леле, по какъв начин изпитвам завист на тези хора “. А, ето, че аз имах същото това наслаждение да бъде показан в най-новия му филм. Много му благодаря за опцията и за работата с него. Това беше нещо, което съм си поискал да ми се случи, и то ми се случи. Може би, това е бойното ми кръщение в киното “, безапелационен бе Иван Николов.
Операторът за филма
" От един режисьор на различен се превключва с помощта на време сред филмите, които, популярност Богу, не снимаме един след различен “, сподели операторът Веселин Христов. В последните години той работи с режисьорите Светла Цоцоркова, Светослав Драганов, Стефан Командарев.
" Стремя се да не фотографирам нещо по мой жанр, а се преценявам с условията на режисьора. Защото всеки филм си има собствен жанр за снимане. Всеки филм би трябвало да се опише по неговия си метод. Доверявам се на режисьора и на метода, по който той желае образно да опише кино лентата “, добавя Христов.
" В този филм забавното беше, че има две кино времена – времето, в което споделя Захарий, и другото, което е 10 години по-рано. За това, което е 10 години по-рано, концепцията беше да я през гледната точка на Захарий Стоянов. Там няма кадър, който да не е от неговата гледна точка, т.е., цялата история е разказана през очевидеца, който по-късно разказва нещата в " Записките “, разказва Веселин Христов за работата си с Георги Дюлгеров.
" Той, по принцип, не обича доста повторенията. Работи доста плътно и тази дисциплинираност е от работата му с лентата. Правихме по два-три дубъла максимум, а някои – от единствено един “, добавя Веселин Христов. Една от сложните за снимане подиуми беше изповедта на Бенковски. Тя е в един дълъг непосредствен проект. Трябваше да вършим резултат от мъгла. Имаше много механически особености. Всъщност, цяло знамение е, че в този дълъг проект успяхме да устискаме – и времето, и слънцето, и мъглата да си стоят на едно място – и Пламен Димов да го изиграе брилянтно. Той се разплака в фрагмента “, споделя операторът. По думите му тези подиуми наподобяват поетично, само че в действителност много комплицирано се реализират и с доста напрежение.
Ключови персонажи във кино лентата са също отец Кирил (Цветан Алексиев), Нею (Красимир Доков) и Стефо Далматинеца, изигран от Джордж Арабаджийски. Художник е Георги Тодоров-Жози, а като художник по костюмите дебютира Стамена Стоева. Музиката е на Мила Искърова.
" Казвам това, тъй като има едно банално чувство във всеки филм да се върти някаква любовна конспирация. В " Записките “ няма такова нещо. Аз съм доста съзнателен обожател на Захарий Стоянов. Като изключим сценката с децата, всичко останало е по творбата “, споделя режисьорът пред Българска телеграфна агенция.
" Мисля, че затихна залата, което е добър знак. Който има интерес към диалектичния взор, към историята – да заповяда. Който желае да види нихилистичната страна, няма да я откри в този филм “, добавя той. " Навремето, когато върших исторически филми, бях в също един неособено неласкав подтекст. Ако един филм има качествата, той си тежи на мястото “, добавя Дюлгеров.
" Записки по едно изменничество “ е 94-минутен исторически роман, който извежда на напред във времето историята за измяната и гибелта на Георги Бенковски (в ролята е Пламен Димов) и срещата на Захари Стоянов (Иван Николов) с дядо Вълю (Ивайло Христов) 10 години по-късно. Филмът слага тематиките за прошката, паметта и свободния дух.
Режисьорът за актьорите
" Много одобрявам актьорите и за тях мога да приказвам не малко, а доста. И Пламен, и Иван, се оправиха на 100 % с функциите си. За Пламен беше безумно сложна задача да играе историческа персона, за която са основани към този момент митологеми. Но той съумя да мине от парадната, диктаторската същина на индивида към неговата човешка същина. Има я тази чупка, и той я направи превъзходно “, разказва Георги Дюлгеров.
По думите му Иван Николов е трябвало да се бори с друга митологема. " Защото, кой знае за какво, когато са заприказва за Захарий Стоянов, всички споделят: " Аааа, циганчето Джендо, овчарчето от Медлен “. Хора, той е написал " Записки по българските въстания “. Вълшебна книга! Освен това, той е ръководител на Народното събрание. Това е един, явно, естествено образован човек с голям капацитет “, разяснява Георги Дюлгеров.
Актьорите за режисьора
Пламен Димов споделя: " Тръгнат съм от думите на Георги Дюлгеров, дори ме тормозят малко. От работата с него разбрах, че имам да науча доста неща. Въпреки несъмнено свършената работа, постоянно има накъде да се търси и да се развива. Винаги би трябвало да има една самокритичност, която да ни движи напред “.
Димов за първи път играе българска историческа персона. " За облика на Бенковски предизвикването беше да не стане прекомерно и неистинско. Като черти от характера, той е разказан като по-дързък със словото човек, по-груб в речта си “, добавя артистът от трупата на Народния спектакъл.
" Преди няколко издания на " София филм фест “ гледах предпоследния филм на Дюлгеров – " Буферна зона “. Спомням си по какъв начин той показа екипа в края на кино лентата и си споделих: " Леле, по какъв начин изпитвам завист на тези хора “. А, ето, че аз имах същото това наслаждение да бъде показан в най-новия му филм. Много му благодаря за опцията и за работата с него. Това беше нещо, което съм си поискал да ми се случи, и то ми се случи. Може би, това е бойното ми кръщение в киното “, безапелационен бе Иван Николов.
Операторът за филма
" От един режисьор на различен се превключва с помощта на време сред филмите, които, популярност Богу, не снимаме един след различен “, сподели операторът Веселин Христов. В последните години той работи с режисьорите Светла Цоцоркова, Светослав Драганов, Стефан Командарев.
" Стремя се да не фотографирам нещо по мой жанр, а се преценявам с условията на режисьора. Защото всеки филм си има собствен жанр за снимане. Всеки филм би трябвало да се опише по неговия си метод. Доверявам се на режисьора и на метода, по който той желае образно да опише кино лентата “, добавя Христов.
" В този филм забавното беше, че има две кино времена – времето, в което споделя Захарий, и другото, което е 10 години по-рано. За това, което е 10 години по-рано, концепцията беше да я през гледната точка на Захарий Стоянов. Там няма кадър, който да не е от неговата гледна точка, т.е., цялата история е разказана през очевидеца, който по-късно разказва нещата в " Записките “, разказва Веселин Христов за работата си с Георги Дюлгеров.
" Той, по принцип, не обича доста повторенията. Работи доста плътно и тази дисциплинираност е от работата му с лентата. Правихме по два-три дубъла максимум, а някои – от единствено един “, добавя Веселин Христов. Една от сложните за снимане подиуми беше изповедта на Бенковски. Тя е в един дълъг непосредствен проект. Трябваше да вършим резултат от мъгла. Имаше много механически особености. Всъщност, цяло знамение е, че в този дълъг проект успяхме да устискаме – и времето, и слънцето, и мъглата да си стоят на едно място – и Пламен Димов да го изиграе брилянтно. Той се разплака в фрагмента “, споделя операторът. По думите му тези подиуми наподобяват поетично, само че в действителност много комплицирано се реализират и с доста напрежение.
Ключови персонажи във кино лентата са също отец Кирил (Цветан Алексиев), Нею (Красимир Доков) и Стефо Далматинеца, изигран от Джордж Арабаджийски. Художник е Георги Тодоров-Жози, а като художник по костюмите дебютира Стамена Стоева. Музиката е на Мила Искърова.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ